защо съм бавен и суров, и тъжен днес -

какво душата ми зачерни и лечали?

На лакът ли съм спал нощес,

слана ли на лицето ми е спала,

сърцето жалба ли не може да прежали?

Недей ме пита! Замълчи!

За пътя извървян, за моята безмилостна тегоба

не всеки има майчините укорни очи.

Не позволявай дребничката хорска злоба

да ме досегне със злорадо съжаление!

На лицемерно утешение

за мръсните ръце

усойната ми мъка няма рамо!

Недей разплаква моето сърце!

Мамо!

Аз имам да изплаквам много сълзи, мамо!

О, неоплакан гроб е вчерашния ден!

И плакал бих като вихрушка ледна в сухи храсти

но аз не съм на тоя свят за плач роден,

очите ми не са на мокро място!